ПОЛИУРЕЙНИ МУЛТИФУНКЦИОНАЛНИ ЗАЩИТНИ ПОКРИТИЯ И ИЗОЛАЦИИ

Какво представлява полиуреята?

Полиуреята това е еластомер, извлечен от реакцията на продукти на изоцианата. Изоцианатът може, също така, да бъде както ароматически, така и алифатически по своята природа. Той може да бъде мономер, полимер или друг вариант на реакцията на изоцианата - квази-форполимер, форполимер. Сместа от смола може да бъде съставена от аминно завършени смоли на полимера и/или аминно завършени екс-тендерни вериги.

Типичната полиурея се състои от няколко химически елемента. Една част се състои от тъмна лепкава течност, която наричат изоциан. А втората обикновено се нарича  аминен остатък. Като правило тя е оцветена или пигментирана, преди употреба се препоръчва да се разклати. След като тези течни елементи добре се размесят, в резултат на стремителна химическа реакция, те се превръщат в леплива субстанция, която накрая се втвърдява. Реакцията протича толкова бързо, че само след няколко секунди покритието се усеща сухо на пипане. Окончателното и пълно изсъхване  се достига след 24-48 часа, в зависимост от пропорциите в сместа. Използването на  друг тип и/или друг обем изоциан, а също и на различни добавки може да доведе до  изменение на физичните качества и окончателните характеристики на  полиуреята или нейните производни.

Много често полиуреята се определя като производно от полиуретан и епоксидна смола. Това е добро определение, тъй като полиурейното покритие съдържа най-доброто и от двете полимерни технологии. То е доказало своята устойчивост на  въздействие на химически елементи и разтворители.

Полиуреята има три основни свойства:

Реактивността й не зависи от температурата на околната среда. Реакцията протича бързо независимо от това дали температурата е над или много под нулата. Това е разликата от полиуретана, който също има способността за бърза реакция, но нейната интензивност зависи от температурата.

Реактивността на полиуреята, също така, не зависи от влажността на околната среда. На полиуретана, обаче, са му нужни катализатори. При това се използват катализатори както за ускоряване на полимерната реакция, така и за реакцията на водата с изоциана за получаване на СО2. За съжаление всеки катализатор работи само по една реакция.

Физическите качества на полиуреята се проявяват много бързо. Така например, при нанасянето в качеството й на подово покритие, качествата й се проявяват само след 12 часа. За полиуретана са нужни около 14 дни, за епоксидната смола – няколко дни. Отличителна черта на полиуреята се явява това, че сферите на нейното приложение са неограничени и сега тя се използва успешно по целия свят.